Трети ден - 7 октомври

Третият ден от нашето пребиваване в Церн запозна с посещение в каверната на CMS. Това е експериментът, в който работят най-много българи. За него беше и вчерашната лекция на професор Захариев и българския опит.
Наши гидове са Иван Глушков, Георгиус Анчев, Пламен Яйджиев. Придвижваме се с автобуса и всички получаваме баджове "VISITOR"; Computing Group, разделяме се на групи и влизаме.

Попадам отново в групата на Иван Глушков и го слушам с интерес - за радиацията, за съхраняване на данните, за работата на контролния център и какво означават данните на всеки монитор. Виждам мартеница в контролния център на експеримента и ми става повече от приятно.

Очакват ни изненади, спускаме се с асансьор долу, в каверната. Мисля, че на български се казва шахта. Имаме каски, направен ни е инструктаж  или по-скоро ни бе разказано как действа системата за защита.

И понеже не можем да влезнем в него, се снимаме пред неговото изображение. Влизането става само когато ускорителя не работи!

Вълнувам се, все пак съм миньорска дъщеря и имам някаква представа за това, какво се случва под земята :).
Гледаме филмче за самия детектор, споделям линка тук. Има и БГ субтитри.
Филм за LHC и CMS

Следват лекции на тема "Сгради за конструиране на детектори и системи за дистанционно наблюдение на персонала" представена от инж. Димитър Младенов и "Ядрена електроника – ежедневни предизвикателства", представена от Георги Митев.
Ще се опитам да споделя за системите за дистанционно наблюдения, по които работят учените от екипа на инж. Димитър Младенов в IdeaSquare.

Екипът на IdeaSquare освен технологиите за използване на роботи при сервизни роботи в опасни среди и иновации, търси начините за генериране на нови идеи и работи върху концептуални прототипи в отворена среда , свързани с разработка на нови социално значими за обществото продукти, а това е безспорно доказателство как науката може да работи за хората и в полза на обществото.

След бърз обяд отиваме в Женева. Надявам се да я открием.

Посещаваме двореца на нациите. Виждаме музея на червения кръст и столът на Автобусът ни спира до градинката с монумента Брауншвайг- мавзолей на брауншвайгския херцог, починал в Женева през 1873 г. и завещал на града цялото си. Снимаме се и    правим разходка около женевското езеро. Отново снимки пред  статуята на Сиси, пред цветния часовник и фиксираме с фотоапаратите си   фонтана Же д'О, чиято водна струя е с височина 140 метра.. Тръгваме за стария град. Наистина водата от фонтаните в Женева се пие. Посещаваме Катедралата Сен Пиер, но не се изкачихме на двете кули, от които се открива прекрасна гледка / ще го установя само след два дена/. 

Виждаме как Рона се влива е езерото когато минаваме по  пешеходен мост и се отзоваваме на  другата страна на езерото. Спирката ни е в мол и целта е да закупим ШОКОЛАД.

След великото пазаруване се отправяме към хотел "Edelweiss", Place de la Navigation, опитваме прочутото ФОНДЮ и се наслаждаваме на изпълненията с алпийски рог.

Назабравимо! Благодарности за организаторите на прекрасния ден и чудесната вечер!

Фонтанът Же д'О

Прочутото фондю изглежда така

Езерто и неговите обитатели

Няма нужда от надпис - ясно е :)

Дворецът на нациите

  

Втори ден - 6 октомври

Вторият ден на моето пребиваване в Церн започна с лекция на тема " Въведение в комплекса ускорители на ЦЕРН и системи за тяхното управление" с лектор Александър Христов , представител от  БАН.

 Започнахме да получаваме просветление за действието на ускорителите на елементарните частици, които  са средство за пътешествие в микро-света. Разбрахме, че откриването на тези малки частици е работа за "гиганти". Тяхното предназначение е да дадат скорост на сноп от частици и да увеличат неговата енергия с помощта на електрически полета като самите частици получават ускорение,  фокусират се и движението им се насочва от магнитни полета, като целта е да се предизвика сблъсък между тях и от него да се родят нови частици. Бяха  ни представени важни събития, свързани с комплекса от ускорители. 

Днес в Церн работят :

Така започнахме да разбираме схемата на работа, която вече втори ден виждаме.

Любопитно и много интересно ми бе да науча, че ускорителя има около 10 000 магнита с дължина от 5 до 7м. Енергията в тях е 10 GJ или 2.5 тона TNT 10 000 и магнита. Ускорителят работи при температура малко над абсолютната нула и има високочестотни камери, електро трансформатори и захранващи устройства, криогенни инсталаци с температура от Ø -193.2°C  или Ø-271.3°C. Така разбрахме, ч е Церн е най-студеното място на планетата. 

Странно, защото на мен лично ми бе доста топло през цялото време. Може би от емоцията и интензивната програма.

 Системата за управление на ускорителите има хардуерна и софтуерна част. 

Има множество комплексни правила, слоеве за визуализиране, които дават по всяко време за всеки показател и за всичко което се случва по време на експериментите. 

Изградена е силна защита на ускорителите, състояща се от алармена система,система интерлок на захранване, система интерлок на снопове, система Post Mortem, система Quench Protection.

Право да си кажа, досрамя ме да питам за подробности за тези системи - как действат и за какво точно служат. Но в следващите дни на курса, особено след лекцията на Димитър Младенов и неговата лекция за системите,  с които  се наблюдава на персонала от разстояние и от посещението в каверната на CMS с гид Иван Глушков, тези неща ми станаха по-ясни.

Впечатлена бях от използването на Open Source Hardware.  Целта е дизайнът и документацията за всяка една платка да бъдат достъпни за всички. Това, според учените в Церн, създава условия за  подобряване на  дизайна, трансферират се  знания и няма „vendor-lock" ( клиентът зависи от продавача за продукти и услуги, които не могат да се използват от друг без разходи за включване, блокиране на разходи, които пречат за навлизане на дадени стоки на пазара).

Денят ни продължи с разглеждането на темата   "Преглед на магнитни системи използвани за ускорителите на ЦЕРН. Дизайн, инсталиране и експлоатация на нормално проводими магнитни модули във вакум и радиационни среди"  с лектор Мирослав Атанасов  (CERN)

С интерес си припомних ученото по физика за магнитите, полетата и силите между тях. Използвайки силата на Лоренц за направляване и промяна на енергията на електрически заредени частици променяме траекторията на движение на частиците и тяхната кинетичната енергия. Навлизайки в теорията научихме за  принцип на синхротрона, където заредените частици се задържат в кръгови траектории чрез двуполюсни магнитни полета, синхронизирани с ускоряващите електрически полета по такъв начин, че всяка промяна на енергията на частицата води до промяна на магнитното поле, така че траекторията да се запазва постоянна.

За трансфера на частиците са необходими серии от ускорители, защото всеки един от тях е с  ограничен динамичен обхват. Трансферът между различните машини дава възможност да се достигне по-висока енергия. Частиците се направляват от два вида електромагнити:

Кикър – бързодействащ електромагнит  който дава малко начално отклонение на снопа за отклоняване на траекторията в полето на септума. Действа вертикално върху централната орбита на ускорителя .

Септум – произвежда достатъчно силно магнитно поле за окончателното отклонение на снопа, като полетата на разсейване не трябва да влияят на циркулиращия сноп частици. Действа хоризонтално надясно.

Септумът  е участък, разделящ две пространства ( в медицината – частта на носа разделяща ноздрите).  В ускорителите септумът разделя два региона с различни полета. Едното е без магнитно поле, а другото с хомогенно. Показаха ни различни видове септуми и техните характеристики.

Разбрахме,  че има механичен и електромагнитен дизайн и че цветовете са от голямо значение при изпълнението му.

Лекциите започват да стават все по-интересни и впечатляващи. Причината за това е, че нашите обучители дават всичко от себе си и поднасят материала достъпно. Освен това, ние правим посещения в различните експерименти и отново се запознаваме с принципите за действие.

Следваше  въведени в експеримента CMS и неговия електромагнитен калориметър – преглед на дизайна, конструкцията, функциите на ECAL и българския опит от професор Роман Захариев, а д-р Петър Вълков ни запозна с  експеримента LHCb, неговите цели и компоненти на детектора.

Сутрешната ни  сесия завърши с темата "Електроника за ТОТЕМ експеримента" представена от Георги Антчев (БАН).

След кратка пауза, в която опитахме менюто на ресторант 1 посетихме тестовата установка на LHC магнитите , AMS експеримента и контролния център на Церн.

Забележително бе посещението на експеримента Атлас и неговия 3Д център за посетители, където бяхме посрещнати от Мария Шиякова, от Благовеград, но представител на Института

за ядрени изследвания, Русия. Така научихме, че има българи в Церн, които са представители на други страни и са изпратени в Церн като такива.

Завършихме с посещение на Компютърния Център на ЦЕРН.

Гидове по време на визитите бяха Иван Глушков, Ценко Спасов и Александър Христов.
Снимки от посещенията :

Денят ми завърши с вечерно посещение в Женева, отново под звуците на дъжда. Всички се молим, следващия ден да спре, защото имаме слледобедна разходка, посещение на Двореца на нациите  и вечеря в ресторант в Женева.

Първи ден - 5 октомври

Първият учебен ден започна в сграда 4, трети етаж, зала 6 от 8:30. Между другото, държа да кажа, че всички участници в курса получихме карта на градчето Церн. Всяка сграда си има номер. Номерата на сградите не са последователни, а са на базата на построяването им. Свързани са с коридори и на човек му трябва време да се ориентира сам. Така че на първо време разчитахме изцяло г-жа Свежина Димитрова, която беше наш гид през цялото време и ни помогна да бъдем точни и коректни при изпълнение на програмата.

Участниците в курса бяхме приветствани с "добре дошли" от директора на образователния център Rolf Landua.

Самата програма, нейните идеи за провеждането, организациите и специалистите, работили за нейната реализацията бяха коментирани от професор Роман Захариев, БАН, ИНСТИТУТ ПО СИСТЕМНО ИНЖЕНЕРСТВО И РОБОТИКА

От 9:00 нашето обучение продължи с интересна и подробна лекция д-р Светломир Ставрев (Церн), насочена към представяне мисията на ЦЕРН.

Научихме, че :

CERN е основан през 1954 от 12 европейски страни;

Днес страните членки са 21. България става официална страна, член на CERN 11 юни 1999г. Получавайки този статут, много българи ( физици, инженери, софтуерни специалисти и др.) получиха възможност да работят в CERN и да дадат своя принос в изследователските дейности. Участници по проекти, изпратени от български университети и научни институти, активно участват в различни експерименти и програми за обучения.

Статистиката от 2014 година показва следния брой българи, участващи в различни дейности на Церн:

Служители на CERN - 12
Млади специалисти – 7
Асоциирани сътрудници - 6
Студенти и докторанти - 3
Летни студенти - 2
Участници по проекти (users) - 75
Проблемите върху които се работи са свързани с:
1.Наука: разширява границите на познанието
Примери - тайните на Големия Взрив…как е изглеждала материята в първите моменти от съществуването на Вселената ?
2.Нови технологии за ускорители и детектори
Информационни технологии – Уеб (WWW) и GRID

Медицина – диагностика и терапия
3.Образование: обучава бъдещите учени и инженери
4.Сътрудничество: обединява хора от различни страни и култури
Лекторът разви мисиите подробно, разказа ни изследванията и откритията, които се правят тук. Разбрахме, че се търсят отговори на въпросите:

- Какво е маса? Как е придобита? Защо някой елементарни частици нямат маса?
- От какво е направена 96%от Вселената (тъмна материя/енергия)?
- Фаворитизация на природата… защо няма анти-материя?
- Как е изглеждала материята в първите мигове от създаването на Вселената?

Научихме за пуска на Големия Адронен Колайдер (LHC), един от най-големите и глобални научни проекти, който е най-вълнуващата и повратна точка във физиката на елементарните частици и различните видове детектори, без работата на които не би могло да се изследват частиците, който се сблъскват при ускоряването им.

Получихме толкова много информация, че аз даже се запитах, дали ще успея да разбера всичко, което ми предстои.

Нашето обучение продължи с темите"Въведение във физиката на елементарните частици, въведение в ускорителите и тяхното бъдеще" и "Въведение в детекторите", атрактивно поднесени от Пламен Яйджиев. Имахме удоволствието да научим за "Откритието на Хигс бозона", поднесена ни от невероятния професор Леандър Литов. Бих искала да го чуя отново. 

Приключихме към 13:00 и отидохме до Франция, за да си купим нещо за храна.
Занятията след обяда започнаха в 14:00 и бяхме разделени на 2 групи.

Групата, в която аз попаднах бе изцяло от инженери и първоначално се почувствах малко в не свои води. Но попадайки в S'Cool LAB и оставяйки се в ръцете на Александър Христов бързо преодолях притеснението и участвах активно в експеримента с камерата на Уилсън (мъглинна камера). С нейна помощ с интерес наблюдавах алфа и бета частици и следите, който те оставят, като преминават през нея.

Впечатляващи са и правилата за работа в S'Cool LAB-а:

През останалото време посетихме Микрокосмос. Това е музей на физиката на елементарните частици, в който са изложени макети на детектори, макет на тунела на Големия Адронен Колайдер, оборудвания от стари експерименти, голяма част от UA1 детектор, който е помогнал да бъдат открити W и Z бозони.

За съжаление, емблемата на Церн - кълбото с размери 27 метра височина и 40 метра в диаметър ( с размер на купола на Свети Петър в Рим) е в ремонт и ще бъде отврен за посетители в началото на 2016г.

Първият ден от курса завърши с посещение на Сихроносинхлотор (SC). Той е построен през 1957 г., е първият ускорител на CERN. И все още е годен за употреба.

След 18:00 часа вместо преглед на деня заминахме за Анеси, прекрасно френско градче, което за съжаление не успяхме да разгледаме добре. Разходката ни бе подкрепена с пороен дъжд. Но упорити, с чадъри в ръце се изкачихме до замъка на хълма, обиколохме малките улички, снимахме се на моста на влюбените, опитахме френското вино (PINOT ROUGE) и хапнахме от френските специалитети (tartiflette savoyard).

Пътят към Церн

След като получихме програмата и допълнителните изисквания ( да носим напитки и мезета за българската вечер) дойде очаквания имейл за часа и мястото на тръгване. Възможностите са много:

Спирките и часовете на тръгване на автобуса са следните:
1.На 02.10.2015г. в 21:00ч. от Антим І ( до Археологическият музей) ще тръгне автобусът от гр.Варна
2.На 02.10.2015г. в 22:30ч. от бензиностанция OMV - Търговище
3.На 03.10.2015г в 00:30ч. от хотел Етър - гр.Велико Търново
4.На 03.10.2015г. в 04:15ч. - храм-паметник "Александър Невски", гр.София.

Реших да използвам най-близката точка за качване.

Ами сега, с този ранен час ще трябва да нощувам в София. Правя резервация за нощувка в хотел "Славянска беседа", на Раковска, на 3 минути пеша от храм-паметника. В последствие получавам известие от колежка от Гоце Делчев и променям единичната стая на двойна. Така ще спестя 12 лева. Не е много, но все пак ....

Денят в 2.10 ( петък). Моля за промяна в седмичното разписание и постигам свършване в 11:00 вместо 12:35. Прибирам се, хапвам стабилно, грабвам багажа приготвен предишната вечер и тръгвам за София. Автобусът е добър, имам компания и неусетно стигам столицата. Но колежката закъснява, трябва да чакам нейния автобус. Следва настаняване в хотела, лека разходка и опит за спане. Ставаме в 3:30, грабваме куфарите и се понасяме към "Александър Невски". Там вече автобусът ни чака, препълнен по шевовете. Успяваме да намерим място на последната седалка. Настаняваме се и след проверка от страна на отговорника на групата, г-жа Свежина Димитрова, директор на Народна астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник” във Варна, инициатор и основно действащо лице в Националната програма за обучение в Церн, потегляме към ГКПП Калотина.

В последствие се оказа, че автобусът има цели 10 свободни места. Но какво да се прави, такъв е манталитета на българина. Гледа на него да му е добре, а какво по-добро решение от това да бъдеш сам на седалка в автобус, особено когато трябва да изминеш почти 2000 км в едната посока.

Предстои ни преминаване на границите между България и Сърбия, Сърбия и Хърватска, Хърватска и Словения. Последната не се усеща, защото страните са в ЕС.

Пътуваме по маршрут София - Дивоча, Словения. Това е мястото на първата ни нощувка.

9 часа и 47 минути не са равни на 3 часа със самолет.

Помахахме пътьом към Ниш, погледнахме мостовете на Сава в Белград, хвърлихме едно око към Загреб и пристигнахме в Дивача по светло, между 18 и 19 часа. Бързо се настанихме и решихме да обиколим наоколо.

Дивача е малко, но много чисто селище в Словения. В него живеят 1333 жители по статистика от 2002 година. В събота вечер улиците са пусти, но местата по заведенията за хранене са запазени. В ресторантът на хотела ще има сватба и аз се радвам на късмета си, че ще нощувам в друга по-далечна хотелска сграда. По добре изглеждащата жп гара става ясно, че селището е важна точка по линията от Любляна до Пула. Виждаме картата на района, многото ями /пещери/, характерни за тази част на Словения. До като се мотаем, хранителните магазини затварят. Успяваме да намерим места в хотела, втора допълнителна зала. Поръчваме си и най-важното - взимаме по една "наточена" бира. Разбрахме, че така се казва наливната бира на словенски език. Хапнахме и се прибрахме да почиваме, защото остава да изминем още 760 - 800 км. Предстои ни да пресечем северна Италия, за да влезнем в Швейцария.

Това е маршрутът, по който се движим на 4.10:

Преминаването през Италия е приятно. Спираме на всеки 3 часа - това е чудесна възможност да ударим по едно италианско кафе и да се насладим на вкуса му. Винаги го правя, когато съм в Италия или преминавам през нейна територия. По-хубаво кафе от това не съм пила, въпреки че съм тествала кафето в повече от 23 страни.

Влизаме в Шевйцария през тунела Sankt Bernhard и като се заформиха едни прекрасни гледки, като се започна едно щракане с апаратите. Нямам думи. Щом и аз се подведох, въпреки че знам възможностите за снимане в движение телефона и на апарата си. Така че, няма да слагам снимки от това приключение.

Показа се и езерото, минахме покрай Веве, Монтрьо̀, Лозана и си пожелахме да стъпим на връщане там. И ето я Женева, а след нея и Церн.

Нашите хора ни чакаха с напитки и хапки за подкрепа след дългия път.

Двамата прекрасни учени, Г. Анчев и Иван Глушков ни помогнаха да използване WiFi връзка в Церн / трябва специално одобрение за това/. Направихме обиколка на Церн, разходихме се по улица Айнщайн. В Церн всички улици носят имана на известни физици. Видяхме мястото, където се е родил Web, пожарната, медицинския пункт, компютърния център и камъкът, който маркира границата между Франция и Швейцария.

След като се снимахме се запътихме към стаите в така наречения "хостел" в Церн. Хостел, а пък си има всичко - и кърпи, и чаши и сапуни. Но здраве да е, някои неща, които нося се оказаха излишни, но по-добре е да ги има двойно вместо да липсват :).

Тъй като в програмата за обучението, в края на всеки ден от курса, е записано Преглед на деня, аз ще си позволя следния коментар:
Колко ли струва на МОН пътуването на един учител с автобус до Церн? Направих една справка за директни полети до Женева и вижте какво получих.

Цена 102 евро. Едно пътуване с автобус в двете посоки с 2 нощувки едва ли е по-евтино от това. Но нали така обучението е по-дълго - 5 дни обучение и 4 дни път до София + още един за предвжване до местоживеенето, равносметката излиза с ден повече за пътуване. Но какво да се прави! Трябва да сме доволни, че имахме този шанс.

Началото

За да бъдеш включен в Национална учителска програма за обучение в Церн е необходимо:
1. Да има обявена процедура за подбор от страна на МОН;
2. Да подготвиш заявление за участие, в което да посочиш как това участие ще отговори на нуждите Ви от обучение, как то ще подобри на Вашата текуща работа и как ще въздейства за развитие на вашите лични и професионални компетенции;
3. Да изготвиш справка за своя професионален опит - квалификация и всякакъв вид постижения, като ръководител на ученици, участвали в национални състезания и олимпиади, лични награди, участия в проекти и всичко за което можеш да се сетиш. Справката трябва да бъде одобрена и подписана от директора на учебното заведение;
4. Изготвено портфолио, събрало тези документи заедно с ваша автобиография / европейски формат/ както и ксерокопия, доказващи вашите постижения и ...
С две думи, четеш внимателно поканата за подбор на участниците и изпълняваш всичко стъпка по стъпка.
Изчакваш резултатите от конкурса и след като всичко излезе наяве, ако си в списъка, одобрен от МОН, стягаш куфара и се потапяш в магията на Церн. Е слава богу, моето име бе в този списък.

Получих следния имейл с програмата и списъка на всички участници:

Но преди това, трябва да прекосиш с автобус почти цяла Европа, за да стигнеш до Женева и по-точно мястото наречено "ЦЕРН".