След като получихме програмата и допълнителните изисквания ( да носим напитки и мезета за българската вечер) дойде очаквания имейл за часа и мястото на тръгване. Възможностите са много:
Спирките и часовете на тръгване на автобуса са следните:1.На 02.10.2015г. в 21:00ч. от Антим І ( до Археологическият музей) ще тръгне автобусът от гр.Варна
2.На 02.10.2015г. в 22:30ч. от бензиностанция OMV - Търговище
3.На 03.10.2015г в 00:30ч. от хотел Етър - гр.Велико Търново
4.На 03.10.2015г. в 04:15ч. - храм-паметник "Александър Невски", гр.София.
Реших да използвам най-близката точка за качване.
Ами сега, с този ранен час ще трябва да нощувам в София. Правя резервация за нощувка в хотел "Славянска беседа", на Раковска, на 3 минути пеша от храм-паметника. В последствие получавам известие от колежка от Гоце Делчев и променям единичната стая на двойна. Така ще спестя 12 лева. Не е много, но все пак ....
Денят в 2.10 ( петък). Моля за промяна в седмичното разписание и постигам свършване в 11:00 вместо 12:35. Прибирам се, хапвам стабилно, грабвам багажа приготвен предишната вечер и тръгвам за София. Автобусът е добър, имам компания и неусетно стигам столицата. Но колежката закъснява, трябва да чакам нейния автобус. Следва настаняване в хотела, лека разходка и опит за спане. Ставаме в 3:30, грабваме куфарите и се понасяме към "Александър Невски". Там вече автобусът ни чака, препълнен по шевовете. Успяваме да намерим място на последната седалка. Настаняваме се и след проверка от страна на отговорника на групата, г-жа Свежина Димитрова, директор на Народна астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник” във Варна, инициатор и основно действащо лице в Националната програма за обучение в Церн, потегляме към ГКПП Калотина.
В последствие се оказа, че автобусът има цели 10 свободни места. Но какво да се прави, такъв е манталитета на българина. Гледа на него да му е добре, а какво по-добро решение от това да бъдеш сам на седалка в автобус, особено когато трябва да изминеш почти 2000 км в едната посока.
Предстои ни преминаване на границите между България и Сърбия, Сърбия и Хърватска, Хърватска и Словения. Последната не се усеща, защото страните са в ЕС.
Пътуваме по маршрут София - Дивоча, Словения. Това е мястото на първата ни нощувка.
9 часа и 47 минути не са равни на 3 часа със самолет.
Помахахме пътьом към Ниш, погледнахме мостовете на Сава в Белград, хвърлихме едно око към Загреб и пристигнахме в Дивача по светло, между 18 и 19 часа. Бързо се настанихме и решихме да обиколим наоколо.
Дивача е малко, но много чисто селище в Словения. В него живеят 1333 жители по статистика от 2002 година. В събота вечер улиците са пусти, но местата по заведенията за хранене са запазени. В ресторантът на хотела ще има сватба и аз се радвам на късмета си, че ще нощувам в друга по-далечна хотелска сграда. По добре изглеждащата жп гара става ясно, че селището е важна точка по линията от Любляна до Пула. Виждаме картата на района, многото ями /пещери/, характерни за тази част на Словения. До като се мотаем, хранителните магазини затварят. Успяваме да намерим места в хотела, втора допълнителна зала. Поръчваме си и най-важното - взимаме по една "наточена" бира. Разбрахме, че така се казва наливната бира на словенски език. Хапнахме и се прибрахме да почиваме, защото остава да изминем още 760 - 800 км. Предстои ни да пресечем северна Италия, за да влезнем в Швейцария.
Това е маршрутът, по който се движим на 4.10:
Преминаването през Италия е приятно. Спираме на всеки 3 часа - това е чудесна възможност да ударим по едно италианско кафе и да се насладим на вкуса му. Винаги го правя, когато съм в Италия или преминавам през нейна територия. По-хубаво кафе от това не съм пила, въпреки че съм тествала кафето в повече от 23 страни.
Влизаме в Шевйцария през тунела Sankt Bernhard и като се заформиха едни прекрасни гледки, като се започна едно щракане с апаратите. Нямам думи. Щом и аз се подведох, въпреки че знам възможностите за снимане в движение телефона и на апарата си. Така че, няма да слагам снимки от това приключение.
Показа се и езерото, минахме покрай Веве, Монтрьо̀, Лозана и си пожелахме да стъпим на връщане там. И ето я Женева, а след нея и Церн.
Нашите хора ни чакаха с напитки и хапки за подкрепа след дългия път.
Двамата прекрасни учени, Г. Анчев и Иван Глушков ни помогнаха да използване WiFi връзка в Церн / трябва специално одобрение за това/. Направихме обиколка на Церн, разходихме се по улица Айнщайн. В Церн всички улици носят имана на известни физици. Видяхме мястото, където се е родил Web, пожарната, медицинския пункт, компютърния център и камъкът, който маркира границата между Франция и Швейцария.
След като се снимахме се запътихме към стаите в така наречения "хостел" в Церн. Хостел, а пък си има всичко - и кърпи, и чаши и сапуни. Но здраве да е, някои неща, които нося се оказаха излишни, но по-добре е да ги има двойно вместо да липсват :).
Колко ли струва на МОН пътуването на един учител с автобус до Церн? Направих една справка за директни полети до Женева и вижте какво получих.
Цена 102 евро. Едно пътуване с автобус в двете посоки с 2 нощувки едва ли е по-евтино от това. Но нали така обучението е по-дълго - 5 дни обучение и 4 дни път до София + още един за предвжване до местоживеенето, равносметката излиза с ден повече за пътуване. Но какво да се прави! Трябва да сме доволни, че имахме този шанс.
